навървяне
[nɐˈvɤrvjɐnɛ]
навървяне значение:
Какво е навървяне? Действието по нанизване на предмети (маниста, тютюн и др.) на връв, конец или жица.
1. (пряко) Действието по нанизване на предмети (маниста, тютюн и др.) на връв, конец или жица.
2. (разговорно) Натрупване на много изминати километри чрез ходене (от глагола 'навървям' в смисъл на изминавам).
- Ударение
- навъ̀рвяне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-вър-вя-не
- Род
- среден
- Мн. число
- навървяния
- Вид
- несвършен
Примери за използване на навървяне
(пряко)
- Навървянето на тютюна изискваше сръчност и търпение.
- Започнаха навървянето на мънистата за новата огърлица.
(разговорно)
- След голямото навървяне на километри в планината, краката го боляха.
Синоними на навървяне
Антоними на навървяне
Как се пише навървяне
Грешни изписвания: навърване, нъвървяне, наварвяне
Пише се с променливо я (навървЯне), тъй като е в позиция пред мека сричка, но произходът е от 'навървям'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:връв
Произлиза от глагола 'навървям' (нижа на връв). Коренът е 'връв' (нишка, канап). Може да се свърже и с 'вървя' при значение за изминаване на път, но основното значение е свързано с низането.
Употреба
Чести словосъчетания:
- навървяне на тютюн
- навървяне на маниста
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
