навъртя
[nɐvɐrˈtʲa]
навъртя значение:
Какво е навъртя? Навивам нещо (конец, тел, жица) около друго нещо чрез въртене.
1. (пряко) Навивам нещо (конец, тел, жица) около друго нещо чрез въртене.
2. (техника/разговорно) Натрупвам определено количество (километри, сметка) чрез работата на измервателен уред или брояч.
3. (механика) Завивам докрай или поставям чрез въртене (гайка, капачка).
- Ударение
- навъртя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-вър-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- навъртам
Примери за използване на навъртя
(пряко)
- Тя навъртя преждата на голямо кълбо.
(техника/разговорно)
- Таксито навъртя огромна сметка само за десет минути.
- Колата е навъртяла над 300 000 километра.
(механика)
- Майсторът навъртя гайката на болта.
Как се пише навъртя
Грешни изписвания: навърта, нъвъртя, навартя
Глаголът е от II спрежение. В 1 л., ед.ч. окончанието е -я (навъртя), а не -а.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:врътети
От корена *vьrt- (въртя) с представка 'на-', означаваща натрупване чрез повтарящо се действие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- навъртя километри
- навъртя сметка
- навъртя телефон
Фразеологизми:
- навъртам се около някого
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
