Dumite-BG – онлайн речник за българския език

нагло

[ˈnaɡlo]

нагло значение:

Какво е нагло? По начин, изразяващ крайна дързост, безсрамие и липса на уважение към другите.

1. (поведение) По начин, изразяващ крайна дързост, безсрамие и липса на уважение към другите.
Ударение
на́гло
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
наг-ло
Род
среден
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нагло

(поведение)
  • Той се държа нагло с продавача и отказа да плати.
  • Шофьорът засече нагло движението на останалите коли.

Антоними на нагло

Как се пише нагло

Грешни изписвания: наглу, нъгло
Думата завършва на . В края на думата неудареното 'о' често се изговаря като 'у', но правописно се запазва формата за среден род на прилагателното/наречието.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:naglъ
От старобългарското 'наглъ', което първоначално е означавало 'бърз', 'внезапен'. С времето значението е еволюирало до 'дързък', 'безцеремонен' чрез идеята за прибързано и необмислено навлизане в личното пространство.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нагло поведение
  • лъже нагло
  • гледа нагло

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.