нагърленик
[nɐˈɡɤrlɛnik]
нагърленик значение:
Какво е нагърленик? Накит, носен на шията; огърлица (обикновено метален или от мъниста, част от народна носия).
1. (етнография/история) Накит, носен на шията; огърлица (обикновено метален или от мъниста, част от народна носия).
2. (военно дело/история) Част от ризница или доспехи, предпазваща гърлото.
- Ударение
- нагъ'рленик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-гър-ле-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- нагърленици
Примери за използване на нагърленик
(етнография/история)
- Към празничната носия баба ѝ добави тежък сребърен нагърленик.
(военно дело/история)
- Рицарят закопча своя нагърленик преди битката.
Как се пише нагърленик
Грешни изписвания: нагърленек, нагарленик, нъгърленик, нагърленйк
Пише се с ъ в корена (гърл-) и е в наставката (-еник).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:гърло
Произлиза от съществителното 'гърло' + наставка '-ник', обозначаваща предмет, свързан с определено място.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
