Dumite-BG – онлайн речник за българския език

наддавач

[nɐddɐˈvatʃ]

наддавач значение:

Какво е наддавач? Лице, което участва в търг или аукцион и предлага по-висока цена за дадена стока или услуга.

1. (търговия) Лице, което участва в търг или аукцион и предлага по-висока цена за дадена стока или услуга.
Ударение
наддава̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
над-да-вач
Род
мъжки
Мн. число
наддавачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наддавач

(търговия)
  • Търгът приключи, след като последният наддавач се отказа.
  • Имаше трима основни наддавачи за картината.

Синоними на наддавач

Антоними на наддавач

Как се пише наддавач

Грешни изписвания: надавач, нъддавач, наддъвач, наддавъч
Думата се пише с двойно д, тъй като се образува от предлог/представка 'над' и корен 'да' (във вида 'давам'). Срещата на 'д' от представката и 'д' от корена води до удвояване.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:наддавам
От глагола 'наддавам' (предлагам по-висока цена) + суфикс за деятел '-ач'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • активен наддавач
  • таен наддавач

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.