надочен
[nɐˈdɔt͡ʃɛn]
надочен значение:
Какво е надочен? Който се намира над окото или очите.
1. (анатомия) Който се намира над окото или очите.
- Ударение
- надо'чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-до-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- надочни
Примери за използване на надочен
(анатомия)
- Ударът е засегнал надочната дъга.
- Надочният нерв инервира кожата на челото.
Синоними на надочен
Антоними на надочен
Как се пише надочен
Грешни изписвания: нъдочен, надучен
Пише се слято като сложно прилагателно, произлязло от словосъчетание с предлог (над око).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:око
Образувано от предлога/представката 'над' и корена на думата 'око' (старобългарски око), с редукция и преглас в прилагателното.
Употреба
Чести словосъчетания:
- надочна дъга
- надочен нерв
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
