надумкване
[nɐˈdumkvɐnɛ]
- Ударение
- над̀умкване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-думк-ва-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- надумквания
- Възвратна форма
- надумкване (се)
Как се пише надумкване
Грешни изписвания: надомкване, нъдумкване, надумквъне
Пише се с у в корена, от глагола думкам.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:думкам
От 'думкам' (бия тъпан, вдигам шум). В разговорния език значението се е пренесло метафорично върху 'пълнене на стомаха' (както се издува тъпан).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
