надупчване
[nɐˈdupt͡ʃvɐnɛ]
надупчване значение:
Какво е надупчване? Действието по пробиване на множество отвори в повърхността на обект; покриване с дупки.
1. (пряко) Действието по пробиване на множество отвори в повърхността на обект; покриване с дупки.
- Ударение
- наду̀пчване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-дуп-чва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- надупчвания
Примери за използване на надупчване
(пряко)
- Надупчването на билета е задължително след качване в превозното средство.
- Стената имаше следи от надупчване с пирони.
Синоними на надупчване
Как се пише надупчване
Грешни изписвания: надупчвъне, нъдупчване, надопчване
Думата се пише с у в корена (дупка).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:дупка
Собствено българско образувание от корена 'дуп-' (дупка) с наставка за имперфективност. Свързано с праславянското *dupa (кухина).
Употреба
Чести словосъчетания:
- надупчване на билет
- надупчване с игла
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
