Dumite-BG – онлайн речник за българския език

надупчен

[nɐˈdupt͡ʃɛn]

надупчен значение:

Какво е надупчен? Който има много дупки, пробити отвори или пробиви по повърхността или структурата си.

1. (пряко) Който има много дупки, пробити отвори или пробиви по повърхността или структурата си.
Ударение
наду'пчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
на-дуп-чен
Род
мъжки
Мн. число
надупчени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на надупчен

(пряко)
  • Той носеше стар, надупчен от молци пуловер.
  • Мишената беше надупчена от куршуми след стрелбата.

Синоними на надупчен

Антоними на надупчен

Как се пише надупчен

Грешни изписвания: надупчан, нъдупчен, надопчен
Думата се пише с е в последната сричка (надупчен), тъй като е образувана от глагол от II спрежение (надупча).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:дупка
Произлиза от съществителното 'дупка', чрез глагола 'надупча' (на- + дупча). Представлява минало страдателно причастие на глагола.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • надупчен билет
  • надупчен от куршуми
  • надупчен чувал

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.