Dumite-BG – онлайн речник за българския език

надушвач

[nɐˈduʃvɐtʃ]

надушвач значение:

Какво е надушвач? Човек или животно, което има силно обоняние и може да открива неща по миризмата им.

1. (пряко) Човек или животно, което има силно обоняние и може да открива неща по миризмата им.
2. (преносно) Лице, което умее да разкрива скрити намерения, тайни или конспирации; шпионин или доносник.
Ударение
наду́швач
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-душ-вач
Род
мъжки
Мн. число
надушвачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на надушвач

(пряко)
  • Кучето беше отличен надушвач и бързо откри скритите трюфели.
(преносно)
  • Той работеше като надушвач за тайната полиция и докладваше всяко подозрително движение.

Как се пише надушвач

Грешни изписвания: надошвач, нъдушвач, надушвъч
Думата се пише с 'у' в корена, тъй като произлиза от 'душа'/'дух'. Втората гласна е 'а' (наставка -вач).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:надуша
Произлиза от глагола 'надуша' (да усетя миризма) + наставка за деятел '-вач'. Коренът е общославянски 'дух/душ' (дъх, мирис).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • полицейски надушвач
  • добър надушвач

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.