надъвча
[nɐˈdɤft͡ʃɐ]
надъвча значение:
Какво е надъвча? Дъвча нещо частично или повърхностно, като оставям следи от зъби по него.
1. (пряко) Дъвча нещо частично или повърхностно, като оставям следи от зъби по него.
2. (разговорно) Наранявам някого чрез ухапвания (обикновено за животни).
- Ударение
- надъ̀вча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-дъв-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- надъвквам
Примери за използване на надъвча
(пряко)
- Кучето е успяло да надъвча новите ми обувки.
- Той само надъвча ябълката и я остави.
(разговорно)
- Уличните псета са надъвкали лошо домашния му любимец.
Синоними на надъвча
Как се пише надъвча
Грешни изписвания: надъвчъ, надъвче, нъдъвча, надавча
Пише се с 'а' в края за 1 л. ед.ч. (аз надъвча). Коренната гласна е 'ъ'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:на + дъвкати
Славянски корен, свързан с раздробяване със зъби.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
