Dumite-BG – онлайн речник за българския език

наем

[ˈnaɛm]

наем значение:

Какво е наем? Сума, която се заплаща за временно ползване на чужда движима или недвижима собственост.

1. (икономика) Сума, която се заплаща за временно ползване на чужда движима или недвижима собственост.
2. (право) Договорно отношение за временно ползване на вещ срещу заплащане.
Ударение
на̀ем
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-ем
Род
мъжки
Мн. число
наеми
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наем

(икономика)
  • Наемът на апартамента в центъра е много висок.
  • Трябва да платя наема до пето число на месеца.
(право)
  • Взехме автомобил под наем за екскурзията.

Синоними на наем

Как се пише наем

Грешни изписвания: наим, нъем
Думата се пише с е, тъй като произлиза от корена на глагола 'наемам'.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*najьmъ
От праславянския корен *najьmъ, свързан с глагола *najęti (наемам, взема). Сродна със старобългарското 'наимъ'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • под наем
  • наемен договор
  • месечен наем

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.