наемател
[naɛˈmatɛl]
наемател значение:
Какво е наемател? Физическо или юридическо лице, което взима под наем имущество (жилище, земя, техника) срещу заплащане за определен срок.
1. (право / икономика) Физическо или юридическо лице, което взима под наем имущество (жилище, земя, техника) срещу заплащане за определен срок.
- Ударение
- наема̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-е-ма-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наематели
Примери за използване на наемател
(право / икономика)
- Наемателят е длъжен да плаща наема в уговорения срок.
- Търсим коректен наемател за двустаен апартамент в центъра.
Синоними на наемател
Антоними на наемател
Как се пише наемател
Грешни изписвания: наимател, наематетел, нъемател, наемътел
Думата се пише с е в корена (от взаем, вземам) и завършва на -тел.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:наемам
Образувано от глагола 'наемам' с наставката за деятел '-тел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- основен наемател
- некоректен наемател
- договор с наемател
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
