Dumite-BG – онлайн речник за българския език

наемателка

[nɐɛmatɛlkɐ]

наемателка значение:

Какво е наемателка? Жена, която е взела под наем жилище, земя или друга собственост срещу заплащане.

1. (право / икономика) Жена, която е взела под наем жилище, земя или друга собственост срещу заплащане.
Ударение
наема̀телка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-е-ма-тел-ка
Род
женски
Мн. число
наемателки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наемателка

(право / икономика)
  • Новата наемателка се нанесе в апартамента вчера.
  • Хазяинът подписа договора с наемателката.

Антоними на наемателка

Как се пише наемателка

Грешни изписвания: наимателка, нъемателка, наемътелка
В корена на думата се пише променливо я (в случая е, тъй като не е под ударение в глаголната основа наемам), но правилното е да се следва изписването на глагола 'наемам'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:наемам
Женска форма на 'наемател'. Образувана от глагола 'наемам' + суфикс '-тел' + '-ка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • коректна наемателка
  • дългогодишна наемателка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.