назъбеност
[nɐˈzɤbɛnost]
назъбеност значение:
Какво е назъбеност? Състояние или качество на повърхност или ръб, който има изпъкналости и вдлъбнатини, наподобяващи зъби; липса на гладкост по контура.
1. (пряко) Състояние или качество на повърхност или ръб, който има изпъкналости и вдлъбнатини, наподобяващи зъби; липса на гладкост по контура.
2. (техника/графика) Дефект в изображение или сигнал, изразяващ се в стъпаловидни изкривявания на линиите (наричано още 'aliasing' в компютърната графика).
- Ударение
- назъ̀беност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-зъ-бе-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- назъбености
Примери за използване на назъбеност
(пряко)
- Назъбеността на триона позволява по-лесно рязане на дървесината.
- По краищата на листата се наблюдава лека назъбеност, характерна за този вид растение.
(техника/графика)
- При увеличение на снимката се забелязва пикселизация и назъбеност на контурите.
Синоними на назъбеност
Как се пише назъбеност
Грешни изписвания: назъбенност, нъзъбеност, назабеност, назъбенуст
Думата се пише с едно 'н'. В българския език суфиксът за абстрактни съществителни е '-ост', а не '-ност', освен ако коренът не завършва на 'н' (в случая коренът е 'назъбен', но двойно 'н' се получава само при прилагателни в м.р. или наречия, не и пред суфикса '-ост' при отпричастни съществителни, където се запазва едно 'н'). Забележка: Правилото е, че 'нн' се пише, когато имаме наставка '-н' към основа на 'н'. Тук имаме 'назъбен' + 'ост', което по правило се пише с едно 'н'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:зъб
Произлиза от миналото страдателно причастие 'назъбен' (от глагола 'назъбя') + суфикс '-ост' за образуване на абстрактни съществителни, означаващи качество или състояние.
Употреба
Чести словосъчетания:
- силно изразена назъбеност
- назъбеност на релефа
- назъбеност на контура
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
