Dumite-BG – онлайн речник за българския език

наивница

[nɐˈivnit͡sɐ]

наивница значение:

Какво е наивница? Жена или момиче, което е прекалено доверчиво, простодушно и лесно може да бъде излъгано; липса на житейски опит и хитрост.

1. (пряко) Жена или момиче, което е прекалено доверчиво, простодушно и лесно може да бъде излъгано; липса на житейски опит и хитрост.
Ударение
наи'вница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-ив-ни-ца
Род
женски
Мн. число
наивници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наивница

(пряко)
  • Тя се държа като пълна наивница, вярвайки на всяка негова дума.
  • В пиесата ролята на младата наивница се изпълнява от дебютантка.

Антоними на наивница

Как се пише наивница

Грешни изписвания: наифница, наивнитса, нъивница, найвница, наивнйца

Пише се с и след гласната а (хиат): наивница. Съгласната е в (от наивен), въпреки че при изговор може да се обеззвучи.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:naïve
Произлиза от корена на прилагателното 'наивен' (от френски 'naïf/naïve' - естествен, вроден, простодушен) и българската наставка за лица от женски род '-ица'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голяма наивница
  • млада наивница

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.