наизустя
[nɐizuˈstʲɐ]
наизустя значение:
Какво е наизустя? Запомням текст, данни или информация дословно, за да мога да ги възпроизведа по памет.
1. (образование) Запомням текст, данни или информация дословно, за да мога да ги възпроизведа по памет.
- Ударение
- наизустя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-и-зус-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- наизустявам
Примери за използване на наизустя
(образование)
- Учителят ни накара да наизустя цялото стихотворение за утре.
- Актьорът трябваше да наизустя дълъг монолог само за два дни.
Синоними на наизустя
Антоними на наизустя
Как се пише наизустя
Грешни изписвания: наизустя, наизостя, нъизустя, найзустя
Пише се слято. Коренът съдържа у (от 'уста'), а не 'о'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изуст
Глаголът е производен от наречието 'наизуст' (на + изуст). 'Изуст' идва от старобългарския израз 'из уст', означаващ 'от устата' (без четене, по памет).
Употреба
Чести словосъчетания:
- наизустя стихотворение
- наизустя урок
- наизустя текста
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
