наизустяване
[naizus'tjavɐnɛ]
наизустяване значение:
Какво е наизустяване? Процес на запомняне на текст или информация дословно, с цел точно възпроизвеждане по памет.
1. (образование) Процес на запомняне на текст или информация дословно, с цел точно възпроизвеждане по памет.
- Ударение
- наизустя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-и-зус-тя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- наизустявания
Примери за използване на наизустяване
(образование)
- Механичното наизустяване на уроците не гарантира разбиране на материала.
- Актьорът започна наизустяването на репликите си седмица преди репетициите.
Синоними на наизустяване
Антоними на наизустяване
Как се пише наизустяване
Грешни изписвания: наизвустяване, наизустяваня, нъизустяване, найзустяване, наизостяване, наизустявъне
Пише се слято. Съдържа променливо я, което пред мека сричка се запазва (наизустяване).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:уста
Произлиза от наречието 'наизуст' (от 'на' + 'из' + 'уста' - предавам от устата, без четене), превърнато в глагол 'наизустя'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- механично наизустяване
- наизустяване на стихотворение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
