наканване
[nɐˈkanvɐnɛ]
наканване значение:
Какво е наканване? Действието по глагола 'наканвам се'; процес на преодоляване на колебание или леност преди започване на някакво действие; решаване да се извърши нещо след отлагане.
1. (пряко) Действието по глагола 'наканвам се'; процес на преодоляване на колебание или леност преди започване на някакво действие; решаване да се извърши нещо след отлагане.
2. (рядко) Поканване на много хора наведнъж.
- Ударение
- нак̀анване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-кан-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- наканвания
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
Примери за използване на наканване
(пряко)
- Наканването за ремонт на къщата им отне цели две години.
- Трудното беше самото наканване да стана от леглото.
(рядко)
- След голямото наканване на гости, къщата се препълни.
Как се пише наканване
Грешни изписвания: накануване, нъканване, накънване, наканвъне
Думата се пише с н в наставката -ване, която образува отглаголни съществителни имена от несвършен вид.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:канити
Произлиза от глагола 'наканвам' (се), който е префигирана форма на старобългарския корен 'канити' (приканвам, искам). Представката 'на-' внася значение за натрупване на воля или преодоляване на колебание.
Употреба
Чести словосъчетания:
- трудно наканване
- дълго наканване
- наканване за тръгване
Фразеологизми:
- накани се като гладна въшка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
