Dumite-BG – онлайн речник за българския език

накачване

[nɐˈkat͡ʃvɐnɛ]

накачване значение:

Какво е накачване? Действието по глагола 'накачвам'; поставяне на множество предмети на високо място (висене).

1. (общо) Действието по глагола 'накачвам'; поставяне на множество предмети на високо място (висене).
2. (общо) Качване на много хора или животни (един по един или на групи) върху превозно средство или на високо място.
Ударение
нака̀чване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-кач-ва-не
Род
среден
Мн. число
накачвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на накачване

(общо)
  • Накачването на картините по стените отне целия следобед.
  • Започнаха накачването на коледната украса.
(общо)
  • Накачването на пътниците в автобуса ставаше бавно.
  • Накачването по стръмния склон измори групата.

Антоними на накачване

Как се пише накачване

Грешни изписвания: накачвани, нъкачване, накъчване, накачвъне

Като отглаголно съществително от среден род, завършва на -не.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:накачвам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'накачвам' с наставката '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • масово накачване
  • накачване на файлове

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.