Dumite-BG – онлайн речник за българския език

накитник

[nɐˈkitnik]

накитник значение:

Какво е накитник? Украшение, което се носи на китката на ръката; гривна.

1. (облекло) Украшение, което се носи на китката на ръката; гривна.
2. (военно дело / етнография) Част от броня или народна носия, покриваща и предпазваща китката.
3. (спорт) Еластична лента от хавлиен плат, носена на китката за попиване на пот при спорт.
Ударение
накѝтник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-кит-ник
Род
мъжки
Мн. число
накитници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на накитник

(облекло)
  • Тя носеше красив сребърен накитник с филигранна изработка.
(военно дело / етнография)
  • В музея е изложен хайдушки накитник от кожа и метал.
(спорт)
  • Тенисистът си сложи накитниците преди мача.

Синоними на накитник

Как се пише накитник

Грешни изписвания: накитнек, нъкитник, накйтник, накитнйк
Пише се с и в корена (от китка).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:китка
Дериват, образуван от съществителното 'китка' (частта на ръката) с префикс 'на-' и суфикс '-ник', обозначаващ предмет, поставян върху нещо.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кожен накитник
  • златен накитник
  • спортен накитник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.