Dumite-BG – онлайн речник за българския език

наклонче

[nɐˈklɔnt͡ʃe]

наклонче значение:

Какво е наклонче? Малък или лек наклон; слабо отклонение от хоризонталната или вертикалната плоскост.

1. (геометрия/география) Малък или лек наклон; слабо отклонение от хоризонталната или вертикалната плоскост.
Ударение
наклòнче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
нак-лон-че
Род
среден
Мн. число
наклончета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наклонче

(геометрия/география)
  • Пътеката имаше леко наклонче, което не затрудняваше ходенето.

Синоними на наклонче

Как се пише наклонче

Грешни изписвания: нъклонче, наклунче
Правилно образуване на умалително съществително от мъжки род: наклон + -че.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:наклон
Умалителна форма на 'наклон'. От 'на-' (представка) + 'клон' (от старобългарски *kloniti - клоня, навеждам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • леко наклонче
Фразеологизми:
  • давам наклон на (някого)

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.