накова
[nɐkoˈvɤ]
- Ударение
- накова̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-ко-ва
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- наковавам
Как се пише накова
Грешни изписвания: накува, нъкова
Думата се пише с 'о' в корена (от кова).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ковати
Образувано чрез префиксация на глагола 'кова' с предлог 'на-', указващ натрупване на количество или извършване на действие върху повърхност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- накова подкови
- накова дъски
- накова го (преносно)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
