наковалня
[nɐkoˈvaɫnʲɐ]
наковалня значение:
Какво е наковалня? Масивен метален уред (блок) с плоска повърхност и заострен край, върху който се обработват метали чрез коване.
1. (пряко) Масивен метален уред (блок) с плоска повърхност и заострен край, върху който се обработват метали чрез коване.
2. (анатомия) Една от трите слухови костици в средното ухо, разположена между чукчето и стремето.
- Ударение
- накова̀лня
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-ко-вал-ня
- Род
- женски
- Мн. число
- наковални
Примери за използване на наковалня
(пряко)
- Ковачът удари с чука върху нагорещеното желязо на наковалнята.
- Звукът от ударите по наковалнята се разнасяше из цялата махала.
(анатомия)
- Звуковите вълни се предават от тъпанчето към чукчето, а след това към наковалнята.
- Увреждането на наковалнята може да доведе до проводна загуба на слуха.
Синоними на наковалня
Как се пише наковалня
Грешни изписвания: наковалния, нъковалня, накувалня, наковълня
Думата се пише с я в края, тъй като завършва на -ня след съгласна, а не на -ия.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*nakovadlnja
Произлиза от праславянската форма *nakovadlnja, образувана от представката *na- и глагола *kovati (кова). Първоначалното значение е „място, върху което се кове“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тежка наковалня
- между чука и наковалнята
Фразеологизми:
- между чука и наковалнята
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
