накълва
[nɐkɐlˈva]
- Ударение
- накълва̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-къл-ва
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- накълвавам
Как се пише накълва
Грешни изписвания: накълвъ, накалва, нъкълва
Думата се пише с ъ в корена (кълва). В 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. окончанието е -а (накълва), а не -ъ.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кльвати
Образувано чрез префиксация на 'на-' (за натрупване или насищане) и корена 'кълва' (от праславянски *klьvati). Първоначалното значение е свързано с удари с клюн.
Употреба
Чести словосъчетания:
- накълва ме комар
- накълва се жестоко
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
