накърнен
[nɐkɐrˈnɛn]
накърнен значение:
Какво е накърнен? Който е увреден, засегнат негативно или нарушен (обикновено за чест, достойнство, права или интереси).
1. (абстрактно) Който е увреден, засегнат негативно или нарушен (обикновено за чест, достойнство, права или интереси).
2. (материално (рядко)) Нащърбен, отчупен (за предмет).
- Ударение
- накърнéн
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-кър-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- накърнени
- Вид
- свършен
Примери за използване на накърнен
(абстрактно)
- Неговото достойнство беше накърнено от обидата.
- Това решение води до накърнени интереси на държавата.
(материално (рядко))
- Ръбът на масата беше леко накърнен.
Антоними на накърнен
- запазен, непокътнат, защитен, цял, здрав
Как се пише накърнен
Грешни изписвания: накърниен, накарнен, нъкърнен
Коренът се пише с ъ – кърн. Окончанието е -ен.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:накърня
От глагола 'накърня'. Коренът *kъrnъ (кърн) означава 'отрязан', 'с отрязано ухо', 'непълен'. Сродна с 'кърня'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- накърнено достойнство
- накърнена чест
- накърнени права
- накърнен авторитет
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
