налице
[naliˈt͡sɛ]
налице значение:
Какво е налице? Който съществува в дадения момент, присъства, намира се на разположение или е очевиден.
1. (общо) Който съществува в дадения момент, присъства, намира се на разположение или е очевиден.
- Ударение
- налицѐ
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- на-ли-це
- Род
- няма
Примери за използване на налице
(общо)
- Всички необходими документи са налице.
- Грешката е налице и не може да бъде отречена.
- Налице е сериозен проблем с водоснабдяването.
Синоними на налице
Как се пише налице
Грешни изписвания: на лице, нълице, налйце
Пише се слято, когато се използва като наречие със значение 'наличен', 'присъстващ'. Пише се разделно (на лице), само когато се има предвид физическото лице (напр. 'има белег на лицето си').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:на + лице
Слято изписване на предлога 'на' и съществителното 'лице' с адвербиализирано (наречно) значение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- всичко е налице
- фактите са налице
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
