наложителност
[nɐɫoˈʒitɛɫnost]
наложителност значение:
Какво е наложителност? Качество на нещо, което е крайно необходимо и не търпи отлагане.
1. (общо) Качество на нещо, което е крайно необходимо и не търпи отлагане.
- Ударение
- наложѝтелност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-ло-жи-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- наложителности
Примери за използване на наложителност
(общо)
- Поради наложителност на мерките, правителството свика извънредно заседание.
- Нямаше никаква наложителност да тръгваме толкова рано.
Синоними на наложителност
Как се пише наложителност
Грешни изписвания: наложителнозт, нъложителност, налужителност, наложйтелност, наложителнуст
Думата завършва на наставката -ост, която се пише винаги със 'с', а не със 'з', въпреки възможното озвучаване при изговор.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:наложа
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'наложителен' (произлизащо от глагола 'наложа') чрез наставката -ост.
Употреба
Чести словосъчетания:
- крайна наложителност
- по наложителност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
