наложничество
[naˈlɔʒnit͡ʃɛstvo]
наложничество значение:
Какво е наложничество? Състояние или положение на наложница; фактическо съжителство на жена с мъж без сключен брак, характерно за патриархалните и робовладелските общества.
1. (история / социология) Състояние или положение на наложница; фактическо съжителство на жена с мъж без сключен брак, характерно за патриархалните и робовладелските общества.
- Ударение
- нало̀жничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-лож-ни-чес-тво
- Род
- среден
- Мн. число
- наложничества
Примери за използване на наложничество
(история / социология)
- В Османската империя институтът на наложничеството е бил широко разпространен в харемите.
- Тя бе принудена да живее в наложничество.
Синоними на наложничество
Антоними на наложничество
Как се пише наложничество
Грешни изписвания: наложничесто, нъложничество, налужничество, наложнйчество, наложничеству
Думата е образувана с наставката -ество за абстрактни съществителни в среден род.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:наложница
Произлиза от 'наложница' (жена, която съжителства с мъж без брак, обикновено в зависимо положение), свързано с корена 'ложе' (легло).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
