налучване
[nɐˈlut͡ʃvɐnɛ]
налучване значение:
Какво е налучване? Налучване е действие или процес на откриване или установяване на нещо чрез опити, опипване или предположения. Често се използва в контекста на опити да се намери нещо чрез неясни или несигурни методи.
1. Налучване е действие или процес на откриване или установяване на нещо чрез опити, опипване или предположения. Често се използва в контекста на опити да се намери нещо чрез неясни или несигурни методи.
- Ударение
- налу'чване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-луч-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- налучвания
Как се пише налучване
Грешни изписвания: налучкване, нълучване, налочване, налучвъне
Думата може да се срещне и като налучкване (от налучквам), но формата налучване е производна от глаголната основа на налуча.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лъча
Образувано от глагола 'налуча/налучвам'. Етимологията води към стария глагол 'лъча' (бележа, целя се, отделям), сближен вторично по значение със 'случвам' (уцелвам случайно).
Употреба
Чести словосъчетания:
- метод на налучването
- сляпо налучване
Фразеологизми:
- стрелям на посоки (синонимна фраза)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
