намагнитеност
[namaɡnitɛnost]
намагнитеност значение:
Какво е намагнитеност? Векторна физична величина, характеризираща магнитните свойства на веществото; състояние на тяло, което е превърнато в магнит.
1. (физика) Векторна физична величина, характеризираща магнитните свойства на веществото; състояние на тяло, което е превърнато в магнит.
- Ударение
- намагнѝтеност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-маг-ни-те-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на намагнитеност
(физика)
- Остатъчната намагнитеност на материала е ключова за записа на данни.
- Уредът измерва степента на намагнитеност на детайлите.
Синоними на намагнитеност
Антоними на намагнитеност
Как се пише намагнитеност
Грешни изписвания: намагнитенност, нъмагнитеност, намъгнитеност, намагнйтеност, намагнитенуст
Пише се с едно н, защото е образувано от минало страдателно причастие намагнитен.
Етимология
Произход:Гръцки / Български
Оригинална дума:Magnesia (топоним) -> магнит
Коренът идва от областта Магнезия в Тесалия. В българския език думата е производна на причастието 'намагнитен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- остатъчна намагнитеност
- вектор на намагнитеност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
