намагнитя
[nɐmɐɡniˈtʲa]
намагнитя значение:
Какво е намагнитя? Предам магнитни свойства на феромагнитен материал; превърна в магнит.
1. (физика) Предам магнитни свойства на феромагнитен материал; превърна в магнит.
2. (преносно) Заредя с напрежение, емоция или притегателна сила.
- Ударение
- намагнитя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-маг-ни-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- намагнитвам
Примери за използване на намагнитя
(физика)
- Ако потъркаш иглата в магнит, ще я намагнитиш.
- Бобината се използва, за да намагнити сърцевината.
(преносно)
- Присъствието му намагнити атмосферата в залата.
- Въздухът беше намагнитен от очакване.
Синоними на намагнитя
Антоними на намагнитя
Как се пише намагнитя
Грешни изписвания: намагнетя, намагнитиа, нъмагнитя, намъгнитя, намагнйтя
Пише се с и (от магнит), а не с 'е' (както в магнетизъм). Завършва на -я в 1 л. ед.ч.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:magnētis
Чрез западноевропейски езици (магнит) + българска морфология (префикс 'на-' и глаголно окончание). Коренът идва от името на областта Магнезия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- намагнитя вода
- намагнитя игла
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
