наместница
[nɐˈmɛstnit͡sɐ]
наместница значение:
Какво е наместница? Жена, която изпълнява длъжността на наместник; заместничка на висшестоящо лице.
1. (администрация (остаряло)) Жена, която изпълнява длъжността на наместник; заместничка на висшестоящо лице.
2. (история) Съпруга на наместник.
- Ударение
- намѐстница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-мест-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- наместници
Примери за използване на наместница
(администрация (остаряло))
- Тя бе назначена за временна наместница на отсъстващия управител.
- Царската наместница управляваше мъдро в отсъствието на монарха.
(история)
- Наместницата посрещна гостите в двора на резиденцията.
Синоними на наместница
Как се пише наместница
Грешни изписвания: намесница, нъместница, наместнйца
Пише се с т (от място, намествам), въпреки че при изговор 'т' може да се чува слабо в групата 'стн'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:наместник
Женски род на 'наместник' (човек, който замества някого на даден пост; управител на област). Произлиза от 'на място'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
