наместничка
[nɐˈmɛstnit͡ʃkɐ]
наместничка значение:
Какво е наместничка? Жената, която замества някого на висок пост или управлява област от името на върховен владетел; заместничка.
1. (администрация / история) Жената, която замества някого на висок пост или управлява област от името на върховен владетел; заместничка.
- Ударение
- наме'стничка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-мест-нич-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- наместнички
Примери за използване на наместничка
(администрация / история)
- Кралицата назначи своя доверена наместничка в отвъдморските територии.
- Тя действаше като временна наместничка на директора.
Синоними на наместничка
Антоними на наместничка
Как се пише наместничка
Грешни изписвания: намесница, наместнишка, нъместничка, наместнйчка
Думата съдържа групата съгласни 'стн', произлизаща от корена 'мест' (място) и наставката '-ник/-ничка'. Буквата 'т' не трябва да се изпуска.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѣсто
От корена „място“ с представка „на-“ (този, който е на мястото на някого). Сродна с руската *наместник*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- царска наместничка
- папска наместничка (в преносен смисъл)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
