Dumite-BG – онлайн речник за българския език

намушкване

[naˈmuʃkvanɛ]

намушкване значение:

Какво е намушкване? Действието по нанасяне на удар или рана с остър предмет (нож, кама и др.); пробождане.

1. (пряко) Действието по нанасяне на удар или рана с остър предмет (нож, кама и др.); пробождане.
Ударение
наму́шкване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-мушк-ва-не
Род
среден
Мн. число
намушквания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на намушкване

(пряко)
  • Полицията разследва намушкване, станало късно снощи в центъра на града.
  • Лекарите успяха да спасят пострадалия след тежкото намушкване.

Синоними на намушкване

Как се пише намушкване

Грешни изписвания: намошкване, намушквани, нъмушкване, намушквъне

Думата е отглаголно съществително на -не. В края на думата се пише , а не (освен в множествено число).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мушкам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'намушкам' с наставка '-не'. Коренът 'муш-' е със славянски произход, свързан с идеята за бързо движение, бодване или провиране.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • смъртоносно намушкване
  • опит за намушкване
  • множествено намушкване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.