направление
[nɐprɐˈvlɛniɛ]
направление значение:
Какво е направление? Посока на движение или действие.
1. (Пряко) Посока на движение или действие.
2. (Абстрактно) Линия на развитие, насока в дейността на човек, група или организация.
3. (Изкуство и Наука) Течение или школа, обединяваща творци или учени с общи принципи и стил.
4. (Администрация) Официален документ, с който някой се насочва към учреждение, специалист или за постъпване на работа.
- Ударение
- направлѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-прав-ле-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- направления
Примери за използване на направление
(Пряко)
- Влакът се движи в направление София – Бургас.
- Вятърът смени своето направление.
(Абстрактно)
- Фирмата ще работи в ново направление през следващата година.
- Дадоха ни правилно направление за работа.
(Изкуство и Наука)
- Романтизмът е мощно литературно направление през XIX век.
- В живописта се появяват нови модернистични направления.
(Администрация)
- Личният лекар ми издаде направление за кардиолог.
- Получих направление за работа в новия завод.
Синоними на направление
Как се пише направление
Грешни изписвания: направленйе, нъправление, напръвление
Думата завършва на -ие, образувайки дифтонг в края, а не на -йе.
Етимология
Произход:Руски / Български
Оригинална дума:направить / направя
Съществително име, образувано от глагола 'направя' (насоча) или заето като модел от руското 'направление'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- медицинско направление
- в направление на
- литературно направление
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
