напречник
[nɐˈprɛt͡ʃnik]
напречник значение:
Какво е напречник? Греда, летва или друг конструктивен елемент, поставен напречно на други елементи за укрепване или свързване.
1. (техника) Греда, летва или друг конструктивен елемент, поставен напречно на други елементи за укрепване или свързване.
2. (спорт) Хоризонталната греда на футболна врата или на уред в гимнастиката.
- Ударение
- напре'чник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-преч-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- напречници
Примери за използване на напречник
(техника)
- Майсторът закова здрави напречници на оградата.
- Стоманеният напречник държи конструкцията стабилна.
(спорт)
- Топката се удари в напречника и излезе в аут.
Синоними на напречник
Антоними на напречник
Как се пише напречник
Грешни изписвания: напречмник, нъпречник, напречнйк
Думата се пише с 'а' в първата сричка (от предлога на) и променливо 'я'/'е' в корена, но в тази позиция (без ударение върху окончанието) се утвърждава 'е' – напречен, напречник.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:напряко
Произлиза от наречието 'напряко' или корена 'преч-' (преча, пресичам) + наставка '-ник', обозначаваща предмет.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дървен напречник
- метален напречник
- удари напречника
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
