напътственик
[nɐˈpɤtstvɛnik]
напътственик значение:
Какво е напътственик? Човек, който дава напътствия, съвети или указва правилния път (в живота или в конкретна дейност).
1. (книжовно/остаряло) Човек, който дава напътствия, съвети или указва правилния път (в живота или в конкретна дейност).
- Ударение
- напъ̀тственик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-път-стве-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- напътственици
Примери за използване на напътственик
(книжовно/остаряло)
- Той беше мой учител и духовен напътственик през годините.
- Младите хора имат нужда от опитен напътственик.
Синоними на напътственик
Как се пише напътственик
Грешни изписвания: напътсвеник, напътсвенник, нъпътственик, напатственик, напътственйк
Съдържа групата съгласни -тств- (от напътствам). Трябва да се внимава да не се изпусне някоя от буквите.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:път
Производна дума от глагола *напътствам* (на + път), със суфикс за деятел *-ник*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- духовен напътственик
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
