напътя
[nɐˈpɤtʲɐ]
напътя значение:
Какво е напътя? Напътя е глагол, който означава да насочвам, да ръководя или да упътвам някого или нещо в дадена посока или по даден път. Може да се използва и като синоним на глагола "да ръководя" или "да управлявам". В някои случаи, напътя може да означава и "да насочвам вниманието" или "да фокусирам".
1. Напътя е глагол, който означава да насочвам, да ръководя или да упътвам някого или нещо в дадена посока или по даден път. Може да се използва и като синоним на глагола "да ръководя" или "да управлявам". В някои случаи, напътя може да означава и "да насочвам вниманието" или "да фокусирам".
- Ударение
- напъ̀тя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-пъ-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- напътвам
Как се пише напътя
Грешни изписвания: напатя, нъпътя
Пише се с 'ъ' в корена (от думата 'път').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:път
Образуван от съществителното 'път' с представка 'на-'. Буквално 'да поставя на пътя'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- напътя някого в живота
- напътя към правия път
Фразеологизми:
- напътя в правия път
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
