наративен
[nɐrɐˈtivɛn]
наративен значение:
Какво е наративен? Който се отнася до разказа, до повествованието; който има характер на разказ.
1. (литература) Който се отнася до разказа, до повествованието; който има характер на разказ.
- Ударение
- наратѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- на-ра-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наративни
Примери за използване на наративен
(литература)
- Романът има сложна наративна структура с множество гледни точки.
- Този филм разчита повече на визията, отколкото на наративния подход.
Синоними на наративен
Антоними на наративен
Как се пише наративен
Грешни изписвания: нарътивен, наратевен, нъративен, наратйвен
Думата се пише с двойно 'н' само в формите за женски род, среден род и множествено число, когато 'н' е част от корена и се добавя окончание (напр. 'наративна'). В основната форма за м.р. е с едно 'н'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:narrativus
Заета чрез френски (narratif) или директно от къснолатински 'narrativus', произлизащ от 'narrare' (разказвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- наративен подход
- наративна техника
- наративна терапия
- наративен анализ
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
