нарека
[nɐrɛˈka]
нарека значение:
Какво е нарека? Дам име на някого или нещо; назова с определено название.
1. (пряко) Дам име на някого или нещо; назова с определено название.
2. (преносно) Определя някого с дадено качество (често обидно или оценъчно).
- Ударение
- нарека̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-ре-ка
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- наричам
Форми на думата нарека 52
- нарекат
- нарекъл
- нарекла
- нарекли
- нарекло
- нареклия
- нареклата
- нареклите
- нареклият
- нареклото
- нарекох
- нарекоха
- нарекохме
- нарекохте
- наречи
- наречащ
- наречаща
- наречащи
- наречащо
- наречащия
- наречащата
- наречащите
- наречащият
- наречащото
- нарече
- наречем
- наречеш
- наречете
- наречеше
- наречейки
- наречел
- наречела
- наречели
- наречело
- наречелия
- наречелата
- наречелите
- наречелият
- наречелото
- наречен
- наречена
- наречени
- наречено
- наречения
- наречената
- наречените
- нареченият
- нареченото
- наречех
- наречеха
- наречехме
- наречехте
Примери за използване на нарека
(пряко)
- Решиха да нарекат детето на дядо му.
- Ще нарека този проект „Ново начало“.
(преносно)
- Не мога да го нарека приятел след това предателство.
- Как смееш да ме наречеш лъжец?
Синоними на нарека
Как се пише нарека
Грешни изписвания: нарекъ, нърека
Основната форма (1 л. ед.ч.) завършва на -а. В минало свършено време гласната се променя: нарекох.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:нарещи
От старобългарски 'нарещи' (да назова), което идва от корена 'рек-' (река, говоря). Свързано е с 'реч'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нарека нещата с истинските им имена
- нарека някого глупак
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.