нарека
[nɐrɛˈka]
нарека значение:
Какво е нарека? Дам име на някого или нещо; назова с определено название.
1. (пряко) Дам име на някого или нещо; назова с определено название.
2. (преносно) Определя някого с дадено качество (често обидно или оценъчно).
- Ударение
- нарека'
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-ре-ка
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- наричам
Примери за използване на нарека
(пряко)
- Решиха да нарекат детето на дядо му.
- Ще нарека този проект „Ново начало“.
(преносно)
- Не мога да го нарека приятел след това предателство.
- Как смееш да ме наречеш лъжец?
Синоними на нарека
Как се пише нарека
Грешни изписвания: нарекъ, нърека
Основната форма (1 л. ед.ч.) завършва на -а. В минало свършено време гласната се променя: нарекох.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:нарещи
От старобългарски 'нарещи' (да назова), което идва от корена 'рек-' (река, говоря). Свързано е с 'реч'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нарека нещата с истинските им имена
- нарека някого глупак
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
