наречие
[nɐˈrɛt͡ʃiɛ]
наречие значение:
Какво е наречие? Неизменяема част на речта, която пояснява глагола, прилагателното или друго наречие, като изразява обстоятелства (време, място, начин, количество).
1. (граматика) Неизменяема част на речта, която пояснява глагола, прилагателното или друго наречие, като изразява обстоятелства (време, място, начин, количество).
2. (езикознание/диалектология) Най-голямата териториална разновидност на един език, обединяваща група близки говори/диалекти.
- Ударение
- наре'чие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-ре-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- наречия
Примери за използване на наречие
(граматика)
- Думите „бързо“, „вчера“ и „много“ са наречия.
- Обстоятелственото пояснение в изречението често се изразява чрез наречие.
(езикознание/диалектология)
- Българският език се дели основно на източно и западно наречие.
- Характерна черта на източното наречие е ятовият преглас.
Синоними на наречие
Антоними на наречие
Как се пише наречие
Грешни изписвания: наречиа, нъречие, наречйе
Думата завършва на -ие в единствено число.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:нарѣчїе
Калка (буквален превод) на гръцката граматическа дума ἐπίρρημα (epirrhema) или от корен 'реч' (говор) с представка 'на-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- западно наречие
- наречие за място
- наречие за време
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
