нарочване
[nɐˈrɔt͡ʃvɐnɛ]
- Ударение
- наро'чване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-роч-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- нарочвания
- Преходност
- преходен
Как се пише нарочване
Грешни изписвания: наръчване, нърочване, наручване, нарочвъне
Коренът е -роч- (сродно с 'рок', 'пророк').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:рок/рек
От корена 'рек-' (капзвам, съдба), свързан с 'обричам'. Нарочвам означава да посоча, да определя (често с негативен оттенък).
Употреба
Чести словосъчетания:
- нарочване за виновен
- нарочване за жертва
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
