Dumite-BG – онлайн речник за българския език

наръгване

[nɐˈrɤɡvɐnɛ]

наръгване значение:

Какво е наръгване? Нанасяне на удар с остър предмет (нож, кама и др.), който прониква в тялото или в друг обект; пробождане.

1. (пряко) Нанасяне на удар с остър предмет (нож, кама и др.), който прониква в тялото или в друг обект; пробождане.
Ударение
наръ̀гване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-ръг-ва-не
Род
среден
Мн. число
наръгвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наръгване

(пряко)
  • Полицията разследва наръгването в центъра на града.
  • Нанасянето на раната е станало чрез еднократно наръгване с нож.

Синоними на наръгване

Как се пише наръгване

Грешни изписвания: нарагване, наръгвъне, нъръгване
Коренната гласна е ъ (от ръгам). Окончанието е стандартното за отглаголни съществителни -не.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ръгам
От глагола 'наръгвам'. 'Ръгам' е дума с експресивен характер, вероятно сродна с 'рог' (удрям с рог) или звукоподражателна за рязко движение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • смъртоносно наръгване
  • наръгване с нож
  • случайно наръгване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.