Dumite-BG – онлайн речник за българския език

населяване

[nɐsɛˈʎavɐnɛ]

населяване значение:

Какво е населяване? Процес на заемане на определена територия от хора или животни с цел постоянно живеене.

1. (демография) Процес на заемане на определена територия от хора или животни с цел постоянно живеене.
2. (биология) Разпространение на видове в определен биотоп.
Ударение
населя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-се-ля-ва-не
Род
среден
Мн. число
населявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на населяване

(демография)
  • Населяването на Америка е дълъг исторически процес.
  • Гъстото населяване на крайбрежните райони води до екологични проблеми.
(биология)
  • Изкуственото населяване на язовира с шаран бе успешно.

Антоними на населяване

Как се пише населяване

Грешни изписвания: населеване, нъселяване, населявъне

Пише се с я (променливо 'я') в ударена сричка пред твърда сричка, следвайки глагола населявам.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:селити / село
Произлиза от 'селя' (заселвам). Коренът е свързан с 'село' (място за живеене) и индоевропейски корени за уседналост.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • повторно населяване
  • гъсто населяване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.