наскучаване
[nɐskuˈt͡ʃavɐnɛ]
наскучаване значение:
Какво е наскучаване? Процесът, при който нещо или някой става скучен, досаден или омръзва на някого.
1. (психология) Процесът, при който нещо или някой става скучен, досаден или омръзва на някого.
- Ударение
- наскуча̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-ску-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- наскучавания
Примери за използване на наскучаване
(психология)
- Бързото наскучаване на новата играчка беше очаквано.
- Постоянното повтаряне на една и съща тема води до наскучаване на аудиторията.
Синоними на наскучаване
Антоними на наскучаване
Как се пише наскучаване
Грешни изписвания: наскучяване, наскочаване, нъскучаване, наскучъване, наскучавъне
След ч се пише а, а не я (правило за писане след ж, ч, ш).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:скука
Произлиза от глагола 'наскучавам' (по-рядко срещан синоним на 'доскучавам' или 'омръзвам'). Коренът е 'скуч-' (от скука), свързан с общославянското *skъka.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
