наследодател
[nɐslɛdod'atɛl]
наследодател значение:
Какво е наследодател? Физическо лице, чието имуществено състояние (права, задължения и фактически отношения) преминава към едно или повече други лица (наследници) след неговата смърт.
1. (право) Физическо лице, чието имуществено състояние (права, задължения и фактически отношения) преминава към едно или повече други лица (наследници) след неговата смърт.
- Ударение
- наследода̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-сле-до-да-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наследодатели
Примери за използване на наследодател
(право)
- Смъртта на наследодателя е юридическият факт, който поражда наследственото правоотношение.
- Волята на наследодателя беше изразена ясно в неговото завещание.
Синоними на наследодател
Антоними на наследодател
Как се пише наследодател
Грешни изписвания: наследо дател, наследник, нъследодател, наследудател, наследодътел
Думата се пише слято като едно цяло съществително име. В множествено число окончанието е -и (наследодатели).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:наследство + дател
Сложна съставна дума, образувана от съществителното 'наследство' и деятелното име 'дател' (от глагола 'дам/давам'). Терминът е калка или директна словообразувателна конструкция за обозначаване на лицето, което оставя наследство.
Употреба
Чести словосъчетания:
- смърт на наследодателя
- воля на наследодателя
- имущество на наследодателя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
