наследяване
[nɐslɛˈdʲavɐnɛ]
наследяване значение:
Какво е наследяване? Процес на преминаване на имуществото и правата на починало лице към неговите наследници.
1. (право) Процес на преминаване на имуществото и правата на починало лице към неговите наследници.
2. (биология / генетика) Предаване на генетични белези и характеристики от родителите на потомството.
3. (информатика (ООП)) Механизъм в обектно-ориентираното програмиране, при който един клас приема (наследява) свойства и методи от друг (родителски) клас.
- Ударение
- наследя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-сле-дя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- наследявания
Примери за използване на наследяване
(право)
- Законът за наследяването урежда дяловете на роднините.
(биология / генетика)
- Наследяването на цвета на очите е сложен полигенен процес.
(информатика (ООП))
- Наследяването позволява повторно използване на кода и йерархична структура.
Синоними на наследяване
Как се пише наследяване
Грешни изписвания: наследъване, наследява не, нъследяване, наследявъне
Пише се с я след 'д' и с а в наставката '-ване'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слѣдъ
Отглаголно съществително от 'наследявам' (наследник, следа). Коренът е свързан с вървене по стъпките (следите) на някого.
Употреба
Чести словосъчетания:
- наследяване по закон
- наследяване по завещание
- множествено наследяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
