насоченост
[naˈsɔt͡ʃɛnost]
насоченост значение:
Какво е насоченост? Качеството на това да бъдеш ориентиран към определена цел, обект или посока.
1. (пряко) Качеството на това да бъдеш ориентиран към определена цел, обект или посока.
2. (преносно/психология) Съвкупност от устойчиви мотиви, интереси и стремежи, които определят дейността на личността; тенденция или профил на развитие.
- Ударение
- насо̀ченост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-со-че-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- насочености
Примери за използване на насоченост
(пряко)
- Антената имаше добра насоченост и приемаше сигнала без смущения.
(преносно/психология)
- Професионалната насоченост на учениците се проявява още в гимназията.
- Статията имаше ясна политическа насоченост.
Синоними на насоченост
Антоними на насоченост
Как се пише насоченост
Грешни изписвания: насоченос, насочаност, нъсоченост, насученост, насоченуст
Думата завършва на -ост (типична наставка за абстрактни съществителни от женски род). Пише се с е след 'ч' (от насочен).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:насочен
Абстрактно съществително име, образувано от миналото страдателно причастие 'насочен' (от глагола 'насоча') с наставката за качество '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- професионална насоченост
- социална насоченост
- практическа насоченост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
