наспоряване
[naspoˈrʲavanɛ]
наспоряване значение:
Какво е наспоряване? Действието по увеличаване на количеството, осигуряване на изобилие или достатъчност от нещо.
1. (пряко) Действието по увеличаване на количеството, осигуряване на изобилие или достатъчност от нещо.
- Ударение
- наспоря̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-спо-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- наспорявания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на наспоряване
(пряко)
- Мъдрото стопанисване води до наспоряване на благата.
- Целта е наспоряване на средствата във фонда.
Синоними на наспоряване
Антоними на наспоряване
Как се пише наспоряване
Грешни изписвания: наспореване, нъспоряване, наспуряване, наспорявъне
Пише се с 'о' в корена (от спор) и с 'я' в наставката.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:споръ
От корена 'спор' в значение на изобилие, успех, напредък (както в 'спори ми работата'). Свързано е с праславянското *sporъ (изобилен).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
